История

Село Гълъбово се намира в планина Родопи на 14 км от град Пловдив. За селото може да се мине през село Марково, през селата Брани поле и Белащица или през вече асфалтираният път през село Куклен и Кукленския Манастир. В близост до с. Гълъбово е имало кале, а сега местността се нарича Градището.

Църквата на село Гълъбово е построена през 1865 г. В изграждането и са помагали всички в селото, като най-голям принос за строежа има родът Арнаудови. Закрилник на църквата е св. Арахангел Михаил, а в покрайнините на селото се намират девет параклиса, които го обграждат в кръг. Разказва се, че преди доста години в селото върлувала тежка болест. Тогава една възрастна жена сънувала, че трябва да се обгради селото с параклиси, за да отшуми болестта. Светците-патрони на параклисите са св. Георги, св. Петка (до този параклис се намира аязмо с лековита вода и носи същото име), св. Илия, св. Димитър, св. Божик, св. Неделя, св. Богородица, св. Никола, св. Влас. В това прекрасно село има много чешми с чиста питейна балканска вода.

Селото носи името на Никола Гълъбов – роден на 04.05.1882 г. в Ново Село (Гълъбово). Завършва Пловдивската мъжка гимназия, където става убеден привърженик на социализма. Учи право в Софийският университет от 1909 до 1914 г. с прекъсване поради участие в Балканската война, където е ранен и инвалидизиран. През Първата Световна война е военно-полеви прокурор. След войната работи като адвокат. Става първият кмет на Пловдив от комунистическа партия. Поради разногласия в централната власт управлението му продължава по-малко от 3 месеца 30.12.1919 г.-15.03.1920 г. Разстрелян е в местността Кемера заедно с други социалисти без съд и присъда на 27.09.1923 г. след потушаването на Септемврийското въстание.